МОНИТОРИНГ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА МОРСКА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ

Фотография

Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография

Галерия

Монографията "МОНИТОРИНГ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА МОРСКА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ" представя значими теоретични и емпирични подходи, засягащи както устойчивото развитие на туризма, така и неговия мониторинг в морски туристически дестинации. Основната теза в монографичния труд е, че мониторингът е системен и перманентен процес на събиране и интерпретация на данни, интегриран в управлението на туристическите места. Реализирането на процеса е необходимо и полезно, за да се обективизира оценката за устойчивото развитие на дестинациите. Изследователската цел в разработката, е оценка на хармоничното развитие на туризма в областите Добрич, Варна и Бургас. На основата на направената оценка се определят възможности за оптимизиране на мониторинговия процес в морска дестинация, чрез изследване на неговите особености, специфичен инструментариум и информационно осигуряване. Авторите на монографичния труд представят качествено проучване, основано на научно-теоретичен подход. Изборът му е обоснован от статуса и характера на вторичните данни за състоянието на мониторинга на устойчивото развитие на морска дестинация, който е основен и пряк предмет на изследване в ограничен брой научни публикации. В разработката са приложени системен и интердисциплинарен подход за определяне на структурата и елементите на туристическата дестинация, вътрешните и външните връзки между тях, влияещи на нейното управление и устойчиво развитие. Представени са резултати от български и международни изследвания, както и добри практики в мониторинга на устойчивия туризъм на морските дестинации.

Монографията е издадена и на английски език от Cambridge Publishing 

https://www.cambridge.org/  

 

ВЪВЕДЕНИЕ

“Monitoring is an empty exercise, no matter how well conceived, if it does not tie in with the policy-making or management process.” Busch & Trexler (2003, p. 10)

Промените в климата и техните очаквани въздействия върху туристически райони и дейности, през следващите десетилетия, налагат предприемане на мерки от заинтересованите страни за трансформиране на устойчивия туризъм от широкообхватна и абстрактна концепция в ясен и точен набор от конкретни, измерими цели. Спрямо тях следва да се оценява степента на напредък, да се генерират информация и данни, да се подобряват знания и умения, да се реализират ефективни действия за подпомагане и насърчаване на прехода към устойчив, хармоничен и щадящ природата и социокултурната среда туризъм. Потенциалните влияния върху туристическата дейност от климатичните промени в района на Средиземноморието и Южна Европа най-общо се свързват с намаляване на традиционните летни ваканции, поради очаквана прекомерна жега, но при увеличаване на посещенията през пролетните и есенните месеци.[1]Прогнозират се повишени стимули и мотивация за туристически пътувания на южноевропейци до дестинации в Северна Европа.

Съвременните туристически пазари и дестинации са в състояние на постоянни изменения, ускорени от Covid-19 пандемията. Мониторингът на проектно, национално или местно равнище е жизненоважен инструмент за оценка и управление на промяната. За туризма в отделните райони, той подпомага подобряване на разбирането за разнопосочните въздействия на специфичните туристически дейности върху общността-домакин. Мониторингът и управлението се представят като взаимносвързани и взаимнозависими процеси.[2]Чрез мониторинга:

  • се улеснява възприемането на приноса на туризма за изпълнение на целите на устойчивото развитие в дестинациите;
  • се подпомага идентифицирането на сферите, в които има необходимост от подобрения, както и областите, в които настъпват съществени трансформации.

Мониторингът не e нов процес. Краткаисторическа ретроспекция показва, че всеки подбор на показатели и индикатори за наблюдение отразява особеностите на времето, в което се събират и анализират съответни данни. Римляните, например, провеждали проучвания за преброяване на населението, за да подмогнат точното събиране на данъци в империята. В САЩ измервали националния доход като индикатор за богатство и благосъстояние през 20-те год. на миналия век. Въпреки успешното използване на икономическите показатели за установяване и предаване на важна информация към вземащите решения субекти, заключението е, че ефективно управление на сложни обществени системи не може да се постигне с ограничен брой индикатори. Множество социални измервания се провеждат в средата на 60-те г. до края на 70-те г. на XXв. Едва в края на 80-те г., когато движението за устойчиво развитие обвърза опазването на околната среда с намаляване на бедността и увеличаване на икономическото благосъстояние, мониторингът на качеството на живот включва по-всеобхватен набор от инструменти.

След първата „Среща на върха за Земята“ в Рио де Жанейро (1992 г.), която е крайъгълен камък в усилията за опазване на околната среда и защита на климата, много организации, начело с ООН, разработват индикатори като инструменти за наблюдение на напредъка към общите цели на устойчивото развитие. Най-важният документ от срещата в Рио, „Дневен ред 21“, поставя значителен акцент върху необходимостта от мониторинг на устойчивото развитие с помощта на индикатори, които могат да осигурят солидна база за вземане на решения на всички нива.[3]

В резултат на повишеното значение на мониторинга на устойчивото развите, много организации от публичния и частния сектор създават собствени системи за наблюдение. Мониторингът на различни показатели, в т.ч. и за устойчив туризъм, може да действа като стимул и средство за насърчаване в кризисни времена или като възможност за идентифициране на различни по обхват и мащаб проблеми, за които са необходими коригиращи действия и промени. Мониторингът е възможност за постигане на прозрачност в туристическото развитие, укрепване на доверието и диалога между заинтересованите страни при определяне и обсъждане на приоритетни проблеми, както и начини за управлението им, което е един от фундаменталните принципи на устойчивия туризъм.

Голямото богатство на екологично и културноисторическо наследство, разнообразие и атрактивност на морските и крайбрежните дестинации привличат значителен туристопоток от цял свят.Според Европейската агенция за околна среда, повишаването на температурите може да доведе до по-добри условия за морски реакреативен туризъм средно в цяла Европа.[4]Плажният сезон е с реален потенциал за продължителност от пролетта до есента в южните райони.От друга страна, в европейско проучване от 2015 г.се твърди, че при настоящите икономически условия климатичните промени през следващите десетилетия биха могли да намалят приходите от туризъм с до 0,45% от БВП годишно в южните средиземноморски региони на ЕС, докато дестинациите в Северна Европабиха спечелили до 0,32% от БВП.[5]Към посочените наблюдения и очаквания се добавят и съвременни предизвикателства в туризма, следствие на:

  • липса на налични данни, особенно на местно ниво и слаба достоверност на събирането на сведения и информация на локално равнище;
  • ниска степен на разбиране за натиска върху морските и крайбрежните дестинации, най-вече за напрежението и трудностите по смекчаване на ефектите от: климатичните изменения; крехкостта на екосистемите; масовият туризъм и значителните негативни влияния на сезонността; ерозията по крайбрежието; замърсяването на морето; недостигът на вода и др.
  • липса на политическа ангажираност и финансови инвестиции за осигуряване на дългосрочен мониторинг на процесите по устойчивото развитие чрез интегриран и холистичен подход;
  • ниско ниво на специализирани умения и квалификация на човешките ресурси за правилно управление на измерването и събирането на данни, особено при съставяне на проучвания, интерпретация на резултати и информация.

Представените и анализираните обстоятелства и факти определят важността и актуалността на проблемите и предизвикателствата пред мониторинга на устойчивото развитие на морските туристически дестинации, в т.ч. и тези в България,в условията на трансформации в туризма, и мотивират избора на темата на настоящия монографичен труд. Основните трудности и усложнения са свързани от една страна, с приспособяване и адаптиране на туристическия бизнес към динамиката на съвременните изменения в индустрията, а от друга, с принципите на хармоничното и балансираното развитие на дестинациите, неговото измерване и оценка. С малки изключения, отбелязваме и липсата на целенасочени и системни научни изследвания, в сферата на мониторинга на туристическата устойчивост в България и чужбина. Проучванията на възможностите за балансирано развитие на туристическите места са доста разпространени, за разлика от научните публикации за мониторинга в сферата на туризма, които са ограничени по обхват и съдържание. Монографичният труд е опит за насочване на вниманието и академичния дебат към мониторинговия процес като средство за установяване на степента на устойчивост на морските туристически дестинации, за да се допълни и обогати научната информация и концептуалното знание за процеса като интегрална част от мениджмънта на туристическите места.

Предмет на изследванев разработката са същностните характеристики, особеностите и инструментариума за мониторинг на крайбрежните дестинации в съответствие с целите и принципите на устойчивия туризъм. Обект на проучване е мониторингът на хармоничното туристическо развитие по Българското Черноморие – в областите Добрич, Варна и Бургас. Основната теза в монографичния труд е, че мониторингът е систематичен и перманентен процес на събиране и интерпретация на данни, интегриран в управлението на туристическите места, който е необходим и полезен за обективизиране на оценката за устойчивото развитие на дестинациите. Тезата е заложена и в изследователската цел на разработката: чрез изследване на особеностите на мониторинга на устойчивото развитие на дестинацията, на неговия инструментариум и информационно осигуряване, да се анализира и оцени хармоничното развитие на туризма в областите Добрич, Варна и Бургас, и да се определят възможности за оптимизиране на процеса в морска дестинация. За реализиране на целта са формулирани и изпълнени следните изследователски задачи:

  • анализиране на съвременни концептуални модели на туристическа дестинация и обосновка на необходимостта от нейното управление и устойчиво развитие;
  • определяне на същностните характеристики и особеностите на мониторинга, неговите специфичен инструментариум и индикатори за балансирано развитие, в частност за морска туристическа дестинация;
  • проучване на особеностите на туристическото развитие на Българското Черноморие и по-конкретно на мониторинга на устойчивия туризъм в областите Добрич, Варна и Бургас;
  • дефиниране на тенденции и перспективи при мониторинговия процес и формулиране на препоръки за неговото оптимизиране при устойчивото развитие на морска туристическа дестинация.

Авторите на монографичния труд представят качествено проучване, основано на научно-теоретичен подход. Изборът на този подход е обоснован от статуса и характера на вторичните данни за състоянието на мониторинга на устойчивото развитие на морска дестинация, който е основен и прякпредмет на изследване в ограничен брой научни публикации. В разработката са приложени системен и интердисциплинарен подход за определяне на структурата и елементите на туристическата дестинация, вътрешните и външните връзки между тях, влияещи на нейното управление и устойчиво развитие. Комбинирани и използвани са следните изследователски методи:

  • Систематичен преглед на научни разработкипо темата (академични списания, статии, книги, сборници от конференции и др.), за да се определи актуалното състояние на предмета на изследване в монографичния труд и да се разберат условията на средата, в която се реализира мониторинговия процес, както и специфичният подбор от индикатори за устойчиво развитие на морска дестинация;
  • Контент анализза обективно определяне на съдържанието на академичните публикации, особеностите на съвременните концептуални модели на туристическата дестинация, разбирането за устойчивото развитие и обхвата на процеса, свързан с неговото обективно наблюдение и анализ;
  • Хронологичен подходза проследяване на логически обвързани събития и факти, довели до появата и разрастването на концепцията за устойчивото развитие, разработването на специфичен инструментариум от индикатори за нейния мониторинг в морска туристическа дестинация;
  • Анализ и синтез за: характеристика на Българското Черноморско крайбрежие и определяне на неговата роля в туризма на страната; разкриване на особеностите на туристопотока в крайбрежните територии; оценка на туристическото развитие в областите Добрич, Варна и Бургас по основни индикатори за устойчивост;
  • Концептуална (теоретична) рамкакато средство за дефиниране на структурата на туристическото място като елемент от системата на туризма в контекста на съвременните измерения на мениджмънта на дестинацията. Теоретичната рамка е особено подходяща за изучаване на явления и процеси, които са динамични, разширяват обхвата си и се разрастват.

По-важните ограничения в разработката са свързани с факта, че мониторингът на изпълнението на принципите и целите на широкообхватния устойчив туризъм е рисков процес, носител на усложнения и предизвикателства. Успешният подбор на точно определени системи за наблюдение и специфични индикатори е дейност, свързана с финансови ресурси и разход на време. Допълнително, тя изисква експертен опит и дългосрочен ангажимент за редовен мониторинг, анализ, интерпретация и оформяне в доклади на резултатите по отделни показатели. Процесът на наблюдение може да доведе до фаворизиране и прекомерно доверяване на количествени данни. В резултат на това, има риск важни проблеми да бъдат пренебрегнати, за сметка на такива, които са по-видими благодарение на предоверяването на количествената информация.

Настоящият монографичен труд е подготвен в резултат на изпълнение на едноименен проект за научно-приложни изследвания по Договор № НИР - 42 от 2020 г. с Икономически университет – Варна. Проектът е финансиран за сметка на субсидия от държавния бюджет и е с период на реализация до края на 2022 г. Автори на отделните части на монографията са:

  • проф. д-р Стоян Маринов – глава първа;
  • доц. д-р Велина Казанджиева – въведение, глава втора и заключение;
  • гл. ас. д-р Красимира Янчева – глава трета;
  • гл. ас. д-р Тодор Дянков – глава четвърта;
  • х. ас. д-т Яна Донева – глава пета;
  • гл. ас. д-р Христина Филипова – глава шеста;
  • х. ас. д-р Катина Попова – глава седма;
  • гл. ас. д-р Мария Велева и х. ас. д-р Марианна Александрова – глава осма
  • х. ас. д-р Марианна Александрова – глава девета;
  • х. ас. д-р Христина Сантана – глава десета.


[1]Buhalis, D., Costa, C. Tourism Management Dynamics: trends, management and tools. Elsevier Butterworth-Heinemann, 2006, p. 46.

[2]A Toolkit for Monitoring and Managing Community-Based Tourism, A collaborative publishing and distribution project by:SNV Asia Pro-Poor Sustainable Tourism Network SNV Vietnam and the University of Hawaii, School of Travel Industry Management. 2007, р. 7.

[3]Agenda 21: The United Nations Programme of Action from Rio. United Nations Department of Public Information, NY, 1994, p. 284.

[4]Marzo, C. Ensuring an effective monitoring of tourism sustainability in the mediterranean region. June, 2019.Interreg MED project BleuTourMed_C3. Project co-financed by the European Regional Development Fund. https://az659834.vo.msecnd.net/... (28.12.2021).

[5]Barrios, S.,Ibañez, J.N. Time isof the essence: adaptation of tourism demand to climate change in Europe. ClimaticChange, 132(4), 2015, рр. 645-660.