COVID-КРИЗАТА В КУЛТУРАТА И ТУРИЗМА, ОСНОВАН НА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО: ИДЕИ ЗА ИЗХОД ОТ СИТУАЦИЯТА
АНОТАЦИЯ
Вече повече от година светът, а в частност и България, е в ситуация на „извънредно положение“, което бе наложено от стремежа за намаляване на разпространението на COVID-19. Огромните човешки загуби провокираха въвеждането на неподозирани ограничителни мерки, които рефлектираха върху всички области на съществуването ни, а последствията от това – навярно ще продължаваме да понасяме години наред. В подобни отместващи ни от традиционното разгръщане на битието ситуации най-важен е опитът за оценка на случващото се. Анализът на събитията е подход към разбирането ни за действителните параметри на извън-редното ни настояще и бъдеще, към които ще трябва да адаптираме нагласите и очакванията си.
Изданието „COVID-кризата в културата и туризма, основан на културно наследство: Идеи за изход от ситуацията“ е среща с подобен опит за оценка и анализ на случилото се и влиянието му върху дейността на институции, организации и личности, които оперират в страната в полето на туризма и изкуствата. То е резултат от усилията на експерти от различни области на познанието, които в рамките на половин година извършиха мащабно анкетно проучване, на базата на което стъпват изведените в публикацията реални стойности на случилото се. Но в намеренията си специалистите надскачат традиционните рамки на подобен род трудове и предлагат не само задълбочен анализ, а очертават и възможни посоки за изход от кризата и употребата ѝ за генерирането на нови модели и практики. В този смисъл изданието е не просто едно затворено академично проучване, осъществено в извънредна ситуация, а своеобразен наръчник за работещите в държавните, а и не само, институции за провеждането на по-ефективни и адекватни политики за среща между културата и бизнеса.
Изданието е рецензирано от двама рецензенти – проф. Райна Гаврилова и проф. Николина Попова.
Тази книга дава изчерпателен отговор защо културолози и специалисти в областта на културното наследство и туризма се ангажират с разработването и публикуването на спешни текстове около текущата криза, а именно необходимостта от коректна информация за развитието и ефектите от пандемията. Констатациите, основани на анализ на публикуваното в медиите и на анкета сред хората, работещи в тази сфера, очертават обезпокоителна ситуация както поради спиране на нормалната работа и чисто финансовите сривове, така и поради промените в поведението на субектите. Авторите установяват и неочакваните положителни последствия и най-вече много по-силно присъствие и въздействие на самоорганизацията, сдружаването и социалния диалог. Стегнато и критично са представени възможностите и сценариите за излизане от кризата и преодоляване на последиците, а препоръките трябва да бъдат наръчник за всяко следващо правителство.
Проф. д-р Райна Гаврилова
Монографичният труд „COVID-кризата в културата и туризма, основан на културно наследство: идеи за изход от ситуацията“ представлява пионерно и многопластово научно изследване на най-мащабния проблем, свързан с кризата в съвременното социално-културно и икономическо развитие, предизвикана от пандемията COVID-19. Тематичният фокус на труда е върху COVID-кризата в културата и туризма. Формулираната цел предполага оригинален принос към знанието, изразяващ се в научнообоснована политика в сферата на културата и туризма, адресираща както преките последици от кризата, така и пътищата за възстановяване и развитие на проучваните сектори в средносрочна перспектива. Добре аргументирани са идеите за преодоляване на кризата чрез предлагането на набор от мерки, но също така и чрез прилагане на четири възможни модела – на физическо присъствие, на гъвкаво участие, хибриден модел и онлайн модел. Представените модели са със значимост както за теорията, така и за научното обслужване на процеса на вземане на обосновани политически решения за целите на рестарта в областта на културата и туризма.
Проф. д-р Николина Попова
еКнига „COVID-кризата в културата и туризма, основан на културно наследство“
Проф. д.н. Иван Кабаков
Катедра „История и теория на културата“, Софийски университет
„Св. Кл. Охридски“
Проф. д.н. Иван Кабаков е преподавател в Катедра „История и теория на културата“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Завършил е специалностите „Културология“ (1996) и „Право“ (2001) в същия университет. Работи в областта на мениджмънта, политиките за култура, културното наследство, културните права, регионалните култури и политики, правната и институционална инфраструктура на културата, интелектуалната собственост и достъпа до култура, културата и регионалното развитие, занаятите и дизайна, графитите и политиките за градско развитие, професионалното развитие в областта на културното наследство, както и на стратегическото управление на културата.
Автор е на книгите „Мениджмънт и правна инфраструктура на културата“ (2004), „Право на културно многообразие“ (2007), „Дилеми на културата“ (2015) и „Интегрирано управление на културата“ (2017), както и е съставител на изданията „Международноправна защита на културното наследство“ (2008), „Регионът: начини на употреба“ (2011), „Идеи в мениджмънта и политиките за култура“ (2014), „Културният потенциал на народните и художествените занаяти“ (2016), „Графитите в София. Изкуство/Маркетинг/Пропаганда (2019) и „Законодателство и професионално развитие в областта на културното наследство. Историческа реконструкция и актуално състояние в Република България“ (2020). Участник e със статии и тематични разработки в колективната монография „COVID-кризата в културата и туризма, основан на културно наследство: идеи за изход от ситуацията“ (2021) и в „Модел за основано на участие управление на Историко-археологически резерват „Cборяново“ (2021).
Проф. д-р Васил Маринов
Катедра „География на туризма“, Софийски университет
„Св. Кл. Охридски“
Проф. д-р Васил Маринов е преподавател в катедра „География на туризма” на СУ „Св. Климент Охридски” от 1985 г. и е ръководител на катедрата от 2007 г. до 2015 г. В периода 1997-2001 г. е заместник-директор на Националния център за регионално развитие. Публикува научни статии в различни академични списания и книги на български, английски, немски, руски и френски език. Основните му изследователски интереси са в областта на териториалното развитие, планирането на туризма и туристическата политика, туристическото търсене и поведение, устойчивото развитие на туризма и др. В момента е заместник - ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.
Проф. д-р Мариана Асенова
Катедра „География на туризма“, Софийски университет
„Св. Кл. Охридски“
Проф. д-р Мариана Асенова е преподавател в катедра „География на туризма“ на СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на академичния състав на катедрата повече от 33 години и преподава на студенти от програмите по туризъм в бакалавърската, магистърската и докторската степени. Автор е на над 100 научни публикации в областта на развитието на туризма на различни териториални равнища, туристическа политика и планиране, устойчиво развитие на туризма и туристически маркетинг, включително четири учебника.
В периода 1997 – 2001 г. е заместник-министър, отговарящ за туризма, в Министерството на търговията и туризма и Министерството на икономиката. Тя е била председател на борда на директорите на „Слънчев бряг“ АД (1999-2001), Бюрото за младежки туризъм „Орбита“ (1998-2001) и Българската агенция за кредитен рейтинг (2004-2020). В момента е ръководител на катедра „География на туризма” и заместник-декан на Геолого-географския факултет.
Доц. д-р Вера Николова
Катедра „География на туризма“, Софийски университет
„Св. Кл. Охридски“
Доц. д-р Вера Николова е доцент по научно направление „Туризъм” в катедра „География на туризма“ на ГГФ, и доктор по География на рекреацията и туризма от 2007 г. Професионалната квалификация и опит са свързани с повече от 25 години преподавателска и научно-изследователска дейност в сферата на туризма и географията, осъществена в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Има практически опит в работа с програми и проекти за обучение на кадри в туризма, маркетингови и социологически проучвания, както и в проучвания на специализирани видове туризъм, главно на културен и религиозен туризъм.
Изследванията ѝ са свързани с развитието на туризма на регионално и локално ниво, както и трансграничното сътрудничество в областта на туризма и обучението. Научните интереси са насочени към създаване на класификационни схеми и модели за развитие, разработване на регионални и местни туристически продукти и атракции, проучване на туристически дестинации на ниво региони и страни.
Доц. д-р Елена Петкова
Катедра „География на туризма“, Софийски университет
„Св. Кл. Охридски“
Елена Петкова е защитила докторат в областта на икономиката и управлението на туризма. Преподава в катедра „География на туризма“ към Геолого-Географски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски.“ Проявява научни интереси в областта на управлението и икономиката на туризма и културното наследство. Участвала е в национални и международни конференции в страната и чужбина, където е представила резултатите от своята научна дейност. Била е включена в национални и практико-приложни проекти. Автор е на голям брой научни публикации, като значима част от тях се отнасят до развитието на туризма, основан на културното наследство.
Гл. ас. д-р Раденка Митова
Катедра „География на туризма“, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
Раденка Митова защитава докторска дисертация по География на туризма и рекреацията в СУ "Св. Климент Охридски" през 2017 г. Оттогава води курсове в бакалавърските и магистърски програми на специалностите „Туризъм“, „География“ и „Регионално развитие и политика“ по Въведение в туризма, География на туризма и Устойчиво развитие на туризма: сертификати и стандарти. Автор е на над 20 публикации в областта на устойчивото развитие на туризма, туризма, базиран на културното наследство, иновациите в туризма.
Научните й интереси са насочени към екологичните въздействия на туризма и рекреационната екология; културни (рекреационни) екосистемни услуги, предоставяни от обекти на природно наследство; използване, популяризиране и опазване на природното и културното наследство чрез туризъм и рекреация; изследване на иновативни бизнес модели в туризма. Тя е автор на книгата „Концепция за устойчиво развитие на туризма на Витоша“(2020)
Д-р Мирена Станева
Изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“
Д-р Мирена Станева има повече от 15 години професионален опит в областта на културната политика и културния мениджмънт. Докторската й дисертация е на тема „Реинженеринг и управление на културното наследство в Република България“ от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Завършила е и магистърска степен по археология към Софийския университет „Кл. Охридски“. Участвала е в стажове по културни политики и културен мениджмънт в Университета по изкуства в Белград, Сърбия и Обсерваторията по културни политики в Гренобъл, Франция.
Д-р Станева е заемала ключови позиции в областта на културната политика, управлението на проекти и програми в областта на културата. Някои от тях са: Главен експерт в Национален фонд „Култура“ в Министерството на културата на България (2007- 2012), Ръководител на Бюро „Творческа Европа – България“ (2018). От 2012 г. работи като експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, а от 2021 г. е изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“. Д-р Станева е преподавател в катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“ към Университета за национално и световно стопанство, както и хоноруван преподавател в магистърска програма „Музеология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Гл. ас. д-р Нели Стоева
Катедра „История и теория на културата“, Софийски университет
„Св. Климент Охридски“
Д-р Нели Стоева е главен асистент в катедра „История и теория на културата в СУ „Св. Климент Охридски“. Завършила е специалност „Културология“ в СУ. Преподава дисциплини „Политики на културата“, „Развитие на публики“ и „Финансиращи програми за култура в същата специалност“. Работила е като експерт за Национален фонд „Култура“ към Министерство на културата и като координатор проекти в театър 199 „Валентин Стойчев“.
Участвала е в редица изследователски и приложни проекти в полето на културната политика, мениджмънт на културата, картографиране на културния сектор, гражданско участие в политиките, оценка на финансиращи програми в областта на изкуството и културата и др. Ръководител е на екип „Идентичност и култура“ към платформата „Визия за София“. Участвала е в разработването на стратегията на Столична община за развитие на културата „София – творческа столица“ 2013-2023. Понастоящем се занимава с изследвания върху публиките и независимия сектор в културата.
Гергана Димитрова
Режисьор, преводач, автор, продуцент
Завършва културология в СУ „Кл. Охридски”, режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” и в театралната академия „Ернст Буш” в Берлин. От 2006 г. работи като преводач и режисьор на свободна практика. Основател и председател на „Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура - 36 маймуни” от 2007 г. и съосновател на АСТ - Асоциация за свободен театър. Основен фокус на дейност – съвременна драматургия, нови театрални форми, научен театър, културни политики в областта на независимия сектор и изпълнителските изкуства.
Д-р Пламен Петров
Директор на Художествена галерия – гр. Казанлък
Пламен Валентинов Петров е историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Завършва специалност „Изкуствознание при НХА, а през 2020 г. защитава дисертация при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, посветена на отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на ХХ век. До 2019 г. е част от кураторския екип на СГХГ. В момента е директор на Художествена галерия – гр. Казанлък.