Албум „Художници от Поморие” – издание на Община Поморие
Развитие на Поморие от минало към бъдеще в изобразителното изкуство на поморийските художници
• От своето създаване, преди около 25 века, до днес този “град върху морето” носи в себе си една неповторима и богата душевност, изграждана в продължение на хилядолетия. Елини, траки, римляни, българи, турци... много народи са минали по тези земи и всеки от тях е оставил по нещо от себе си – в земята и душата на града. Създаден като гръцка колония, Анхиало се оказва привлекателен и за тракийското население. Римляните превземат тези земи през I в. сл. Хр. и оценяват значението на града. Анхиало израства като “цивитас магна” – процъфтяващ град, пристанищен и административен център, дори сече собствени монети. Разпространението на християнството в Римската империя превръща Анхиало в негово средище. Градът става седалище на архиепископския и важен духовен център. След разделянето на империята през 395 г. Анхиало остава в нейната източна част, известна по-късно като Византия.
• Историята на Анхиало помни паметни битки, поражения и възходи. През 708 г. войските на хан Тервел разгромяват византийците и взимат “много пленници, коне и оръжие”. При управлението на хан Крум през 812 г. градът е присъединен към Българската държава. След покръстването на българите и изграждането на самостоятелна българска църква – архиепископия тук също се създава българска църковна организация.
• Историята на града е съхранила и спомена за бляскавата победа на цар Симеон Велики край Анхиало през 917 г. Гордост, самочувствие, увереност – много са чувствата, които предизвиква тази несъмнена победа както за съвременниците, така и за следващите поколения.
• Османското завоевание на Балканите прекъсва естественото развитие и поставя на изпитание вяра и народност. Анхиало преминава ту в турски, ту във византийски ръце; до окончателното му завоюване през 1453 г.
• Независимо от изпитанията на историческата съдба, Анхиало съхранява своята роля като основно духовно, просветно и културно средище през многовековното си съществуване. Към средата на 19 век, под покровителството на митрополията, в Анхиало вече функционират две училища .Значителна е ролята на църквата за духовното израстване на анхиалци. През 1856 г. е основан манастирът “Свети Георги”, превърнал се в духовен център на околността.
• Освобождението на града на 07.02.1878 г. заварва Анхиало във висок духовен подем. Културният живот в града се обогатява и с откриването на читалище през 1888 г. Към читалището функционира библиотека, читалня, редовно се изнасят сказки, провеждат се вечеринки. През 1899 г. в Анхиало идва да работи като телеграфист П. К. Яворов. Атмосферата на града, вплела в себе си древност и съвремие, проза и романтика, пронизана от виталността на моряци, рибари и солари, провокира поетичната душа. Край морския бряг се раждат стихове, обезсмъртили магията на морето
• Времето след освобождението за Анхиало е наситено с много трудности и драматични борби. Изграждането на пристанище в съседен Бургас, опожаряването на града през 1906 г., се отразяват негативно върху неговото развитие. През 1934 г. политическите събития в страната налагат заменяне древното име на града с българско – Поморие. Постепенно градът губи позиции като стопански център, но успява да съхрани своята богата, натрупвана с хилядолетия култура, неповторима атмосфера и стремежът на своите жители към знания и напредък.
• С годините Поморие се превръща в средище на духовност, което не само провокира таланта, но и създава условия за неговата изява. През годините след Освобождението даровити местни художници пресъздават в своите картини минало и настояще на града, отразяват в тях не само своите чувства, надежди и творчески търсения, но чувствата и мечтите на поколения поморийци, живеещи с мисъл и обич към своя град.
• Развитието на Поморие от минало към бъдеще може да се проследи в изобразителното изкуство. Много известни художници , родени или работили в Поморие оставят своя отпечатък чрез картините си.