Фотография

Галерия

МУЗЕЯТ „ЕТЪР” ПРЕДЛАГА ДА СЕ ПОТОПИТЕ В ЗАПАЗЕНИЯ СВЯТ НА МЪЖЕТЕ

04.06.2019

В изложбените зали над Шарланджийската работилница в „Етър"-а може да бъде разгледана изложбата „Мъжки времена". Румяна Денчева, куратор на изложбата, от години изследва социалните характеристики на българското общество в миналото и разказва за осезателното присъствие на жената в мъжкия свят.

„„Жена ражда момчето, жена го отглежда, жена го прави мъж, жена ражда и гледа децата му. И накрая, като се има предвид статистиката за продължителността на живота – жена го изпраща в последния му път. В традиционното българско семейство мъжката челяд е по-желана и очаквана. Момчето ще продължи името на рода, то ще гледа родителите си, на него разчита семейството при неблагоприятни житейски ситуации. Момчето е изпращано да се учи на четмо и писмо или занаят, то продължава да „върти” семейния дюкян и наследява бащиният имот, то става „дирекът” на къщата. Когато се съобщава за раждане на нов член в семейството се казва: „Булката доби дете”, ако се е родило момче, или „Булката доби момиче”.

До началото на ХХ в. от раждането до 6-7-годишна възраст на децата няма полова диференциация в облеклото на момичетата и момчетата. Гащите са определяща част за мъжкото облекло и често се идентифицират със самия мъж. В културата ни са се запазили и до днес изрази като „Мъж, гащи връзва” и „Мъжки гащи на плет да ги видиш, поклони им се”, които показват значимостта на мъжа в един патриархален свят”, споделя Румяна Денчева.

Какво още доказва изложбата „Мъжки времена"? „От века мъжът е защитник на отечеството - семейството, народа и земята си. Това е дълг и чест за всеки българин и предателството към тях е най-тежко престъпление. Мъж, който не е ходил в казарма не е мъж, казва народът. И ако до Освобождението критерий за порастване и време за задомяване е коледуването, след това войниклъкът е условието за годност и влизане в групата на мъжете. След всяка война следва мир. А мирът е любов, семейство, деца. С или без казарма, усетил се пораснал, взел „хляба” в ръцете си, младежът се замисля за своя фамилия. И тръгва ергенът по хора и вечеринки да се огледа за подходящо момиче с добро име и от заможен род, надарено с хубост и кротост, с трудолюбие и здравомислие. Ако момъкът е гражданин и интелигент, шармантната госпожица трябва:

„ да бъде хубавица, да знае да чете,
да знае кой бе Шекспир, кой Шилер, кой Гьоте.
От танци да разбира, да пее от сърце,
пианото да плаче под нейните ръце!”

И като намери (или му намерят) подходящо момиче, младежът се жени, става глава на семейство, нагърбва се с издръжката му и със строеж на къща, която жена му да направи дом, за да растат потомците им”.

На изложбата „Мъжки времена" може да си направите снимка, приближавайки лицето си към стъклото с изобразени очила и мустаци. Видът Ви ще бъде наистина от епохата, която определяме като „мъжка”. С такива мустаци в миналото се разхождат много представителите на силния пол. Днес впечатлението, което ще оставите, ако имате това окосмение под носа си, дори да е добре поддържано, би било противоречиво.