Туризъм в извънградска среда

Автор: Венцислав Статев

Фотография

Фотография

Велико Търново,2013

УВОД

    Често на практика се оказва, че понятия, които изглеждат обясними и ясни в съдържателно отношение за широк кръг от хора, могат да бъдат тълкувани съвсем диаметрално, при опита им да бъдат обяснени. Често пък като изходна точка при опит за обяснение на такива понятия от различни научни или непрофесионални среди в повечето случаи се използва една и съща отправна точка, която не винаги се оказва най-подходящата. Често българската наука се опитва да адаптира чуждестранни модели и опит, които са създадени от автори, извършващи своята научно-изследователска работа при различни социално-икономически реалности от тези в България. Често при превода на чуждестранна научна литература, не се намира най-точният български еквивалент на разглежданите понятия. Често такива понятия дори добре обяснени в съдържателно отношение в съответната публикация на български език, имат свойството да приемат гражданственост /дори в научните среди/ отделени от съпътстващите ги характеристики, вменени им от първоизточника.

    Резултатът – такива понятия се изпълват със съдържание от по-широкия кръг читатели на база собствен мироглед и тълкувание, вменяват им се в повечето случай пожелателни характеристики, което води до сериозни изкривявания от първоначалния им замисъл. Когато това се случва с икономически понятия – крайният резултат от предприемаческата дейност в България е често реализиране на загуба, вместо печалба и изпадане във фалит вместо създаване на българска марка. Когато това се случва в българския туризъм – често се предлага продукт, който е или нееднозначно тълкуваем в съдържателно отношение от търсещи /в т.ч. чужденци/ и предлагащи /например селски туризъм/ или има неразбираемо наименование /например отговорен туризъм/ или просто всичко различно от масовото класическо предлагане, свързано с море и планина, не се категоризира като съвременни видове и форми туризъм, а се разглежда като алтернатива в туризма. Причините за тези по-скоро отрицателни тенденции в развитието на съвременния български туризъм, според Ц. Тончев, могат да се търсят в следните направления (Тончев, Ц.,2010; стр. 41-42):

·         изпреварващо развитие на туристическата инфраструктура и недоброто регламентиране на туристическата дейност между държавата, частния бизнес и учебните заведения;

·         направления, свързани с основния предмет /съдържанието/ на учебния процес в университетите: икономическо, социално и управленско в Икономически университет град Варна, Университет за национално и световно стопанство град София и др., географско – Софийски университет „Св. Климент Охридски” – туризъм; ресторантьорство и хотелиерство – град Пловдив и т.н.;

·         нови личности с други професии в туризма – стюардеси, журналисти, социолози, химици, чиновници и т.н., търсещи своето място в туристическата наука и практика;

·         недостатъчна подготовка на младите научни работници и преподаватели от висшите учебни заведения в резултат на слабите стимули за тяхното научно израстване;

·         все още значителна отдалеченост на науката и практиката в туризма, непоследователност на учебния процес по степени на обучения, формализъм при провеждане на студентския стаж и др.

 

Анализът на формулираните от Ц. Тончев направления показва, че една от основните причини за липсата на желаното от всички високо равнище на туристическата дейност в България е свързана именно с наличие на слабости на науката „Туризъм” в България.  Тези слабости могат да се търсят в следните направления:

·         екстраполират се множество чуждестранни научни модели и подходи за анализ, планиране и прогнозиране на туристическата дейност на високо научно ниво, без реална възможност за приложението им на практика в български условия;

·         трудности и несъответствия при преминаване от теорията и практиката на централно-планираната /или отрасъл туризъм като обобщаващо понятие – при използване на Системата на материалния продукт/ към пазарно ориентирана икономика /туризмът като икономическа дейност – при използване на Системата на националните сметки/;

·         своеобразна затвореност на българската наука – рядкост са научните разработки, ориентирани не строго към научните среди, а предназначени за по-широк кръг читатели, т.е. заинтересованите от развитието на туризма институционални сектори;

·         липсва какъвто и да било научен /а не административен/ контрол върху издаването на общодостъпната специализирана литература по туризъм в България;

·         превеждат се и навлизат в употреба множество понятия в туризма, за които липсва точен превод не от лингвистична, а от съдържателна гледна точка;

·         често автори публикуват продукция, която излиза от рамките на техните преки научни интереси в туризма /или от направлението им/, което е предпоставка за разпространение на погрешни собствени и цитирани интерпретации.

За разбирането на съвременната литература по туризъм в България, като че ли се изисква своеобразен „преводач”, чиято функция се свежда до правилно подреждане и свързване на използваните понятия от една страна и оригиналното им съдържание от друга. Частичното цитиране само на отделни пасажи от използваната чуждестранна литература и комбинирането им с български тълкувания или различни гледни точки,  може да доведе до неволно изкривяване на автентичното съдържание на цитираното. Така например за „селски туризъм” в различни чуждестранни публикации се използват понятията „Ag Tourism” /Donald A. Martin, Sandy K. Nakasone/, Agricultural tourism /Julie Leones, Douglas Dunn, Marshall Worden/, Rural Tourism /Sharpley, R.; Sharpley, J.E. Wanda George/, Farm Tourism /M. Dolors Garcia-Ramon, Gemma Canoves, Nuria Valdovinos/, които не винаги се покриват в съдържателен аспект с този, възприет в България. Още повече, че в българската научна литература, агротуризмът и фермерският туризъм се разглеждат като форма на вида селски туризъм /Владимир Станков, Стамен Стамов, Йорданка Алексиева, Светла Маджарова/. В този случай, целта на задействането на своеобразния „преводач” ще бъде да предпази пишещия от концептуални грешки, а четящия от нежелани предприемачески резултати.

 

Селски туризъм – едно понятие колкото иновативно и алтернативно, толкова и тривиално в България. Тривиално е за средното и по-възрастното поколение, за които връзката със селото е все още достатъчно силна и емоционална. Иновативно е защото младото поколение познава съвсем малко селския бит и начин на живот. За това известна „вина“ носят основно по-старите поколения.

            Под действието на икономическите фактори, реалностите в българските селски райони се променят значително. За добро или за лошо, новите поколения формират своите познания и трупат впечатления за българското село от брошури, реклами и Интернет, а не от разкази и поучения на своите родители и прародители. Прекъсването на живата връзка между поколенията и навлизането на пазарните принципи и в селата в България, водят до бързо проникване на външно, за селските райони, влияние. Селските традициите, макар и бавно, търпят промени, а това се отразява и върху начина на живот на българските селски стопани. Целият този процес е и резултат от икономическата необходимост от развитието на селския туризъм в тях. Колкото и да се твърди, че присъствието на туристи /особено на чуждестранни/ няма да повлияе върху начина на живот на местното селско население, в България действа обективно обусловен процес на взаимно проникване и сблъсък на култури и ценностни системи, като резултат от развитието на туризма /т.е. проникващото влияние на контактите, направени като резултат от извършването на туристически услуги не е еднопосочен, а двупосочен/. Не трябва да се забравя основното икономическо правило, че „клиентът винаги има право”. В този случай остава отворен въпросът, в коя посока влиянието ще бъде по-силно?

            Водени от оптимизма в съзвучие с който, по-добре нещо да се запази, пък макар и видоизменено, но реално съществуващо и обозримо, развитието на селския туризъм в България е факт, от които всеки заинтересован трябва да се научи да извлича максимални ползи, при минимални разходи и отрицателни странични ефекти. За да бъде реализирано това на практика, е необходимо първоначално да бъдат усвоени качествени знания и умения и чак след това да се премине към натрупване на практически опит. В противен случай всяко ново поколение е обречено да преоткрива отдавна известни неща и българският туризъм като цяло да повтаря грешки, които са допускани и впоследствие изправяни, но за това са били необходими много сили и средства. А конкуренцията в туризма работи денонощно и не прощава грешки от никакво естество.

             В основата на учебника „Туризъм в извънградска среда” е залегнал селския туризъм /приело гражданственост понятие, синоним на икономическа туристическа дейност извън градовете/, разгърнат в изложение по следната система: „алтернатива в туризма – понятия и модели за селски туризъм /икономически обзор/ - обуславящи фактори селския туризъм /търсене-предлагане-цена/ – съпътстваща туристическа дейност в извънградска среда ”.

Целта на изложението е да се изяснят и систематизират понятията, използвани за селски туризъм и селско пространство в българската и чуждестранната литература, както и да се намерят опорни точки за преименуване на понятия, придобили известност в публичното пространство за селски туризъм и туризъм, но имащи по-точни термини от гледна точка на българския език в съдържателно отношение. В тази връзка, настоящият учебник е предназначен основно за студентите от специалност „Туризъм”. Авторът е положил усилия, учебника да бъде в полза и на по-широк от читатели, като ще посрещне с благодарност основно градивни критики.