География на туризма (Туристическо райониране)
Автор: проф. д-р Иван Марков
География на туризма, изд. „ФАБЕР”, Велико Търново, 2016 г., ISBN-978-619-00-0530, 212 с.
ПРЕДГОВОР
Географската наука от XIX век и началото на XX век също започва да обръща внимание на новото стопанско явление - туризма. Още през 1841 г. Йохан Кол (JohanKoll) при проучванията си установява, че в Германия има много селища с интензивен транспорт и посещения заради техните лечебни и атрактивни ресурси - минерални води, чист въздух, красив ландшафт, морски бряг и плажове. В 1902 г. Алфред Хетнер (AlfredHettner), при изясняването на функциите на селищата и тяхната класификация, разграничава онези от тях, дължащи просперитета си на туристическите посещения.
Всяка една наука се създава и съществува, за да отговори на конкретно историческите потребности на обществото. Така с разрастването на туристическите пътувания в края на XIXи началото наXXв. се налага да започне изучаването на ресурсите и условията, които ги благоприятстват, и то предимно в Алпите, Средиземноморското крайбрежие на Франция, Италия. От ядрото на географията се отделя клон, който започва да изучава кои места, селища, райони имат атрактивни плажове, планини, минерални води, интересни крепости, църкви, музеи. Така се натрупват много факти, които по-късно се класифицират и обясняват, а на основата на получените обобщения се правят модели за туристическо развитие, изграждат се сравнително стройни теории: за периферната локализация на туризма от Валтер Кристалер (1965 г.); териториалната рекреационна система на В. Преображенский (1975 г.); циклите на еволюция на туристическото пространство от Ричард Бътлър (1980 г.); за формирането на туристически делови райони в големите курорти от Доналд Гетц (1993 г.) и др.
В учебника се разглеждат въпроси като: Анализ на туристическия потенциал на България;Същност развитие и класификация на туристическите територии; Модели на туристическо развитие; Класификация на туристическите територии; Същност на туристическите райони. Възникване, развитие и значение на туристическото райониране; Основно място се отделя на туристическото райониране на България; Схеми на туристическо райониране до края на 80-те години;Съвременно туристическо райониране на България; Основни схеми на туристическо райониране от края на 90-те години;Разглеждат се новите девет туристически района на България, обособени съгласно Чл. 15. (1) на Закона за туризма (ЗТ).
ПРОФ. Д-Р ИВАН МАРКОВ е роден в с. Здравковец, община Габрово. Висшето се образование завършва в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност Икономическа география (География на стопанските отрасли и комплекси). Кариерното си развитие започва през 1985 г. като асистент по Икономическа география в катедра „География” на ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий”. Професор в катедра „География” на ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий”, катедра „Маркетинг и туризъм” по-късно „Туризъм” в Стопанския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Професор в катедра „Регионално развитие и туризъм” във ВУАРР – Пловдив.Научните му интереси са в областта на пространственото развитие на стопанството, териториална организация на аграрното стопанство,анализ и оценка на туристическия ресурсен потенциал, пространствено развитие на туризма, регионално развитие на туризма, туристическо райониране. От 1999 - 2007 г. е ръководител на катедра„География”. От 04.07. 016 - 14. 01.2017 г. е и.д. ръководител на катедра „Маркетинг и туризъм” по-късно катедра „Туризъм” в Стопанския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Експерт към МРРБ, МЗХ (Програма за развитие на селските райони, ос 4 „Лидер” (2007-2013г.), член на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма към министъра на туризма.