Балнео,СПА и уелнес туризъм – настояще и бъдеще

Автор: Милена Караилиева

Балнео,СПА и уелнес туризъм – настояще и бъдеще,изд.„Авангард Прима”, София, 2012,  ISBN978-954-323-981-8

 

ВЪВЕДЕНИЕ

От гледна точка на теорията и практиката, управлението и организацията на туризма е част от сложните структури на икономиката, тъй като чрез основните сектори на туризма, както и свързаните с тях редица отрасли на националното стопанство се създава, предлага и реализира богат асортимент от стоки и услуги. В този процес, от една страна, участват хората - обслужващият персонал, фирмите и предприятията, създаващи продукта за потребление, а от друга страна - туристите, които се възползват от тези стоки и услуги според собствените си потребности и интереси.

Туризмът, използвайки всички налични природни, географски, климатични, социално-икономически, културни и други ресурси за своето постоянно развитие утвърждава многообразни форми на туристическо предлагане на услуги - море, планина, културни и исторически забележителности, балнеоложки курорти, лов, риболов, селски туризъм и екотуризъм и именно тези налични ресурси формират ядрото на предлаганите услуги, задоволяващи потребностите от отдих на голяма част от населението.

Подобно на туризма, психологията като наука, теория и практика се изучава в почти всички човешки дейности.

Днес, психологията е наука за човека, за неговата психика, състояние и особености на личността, за психологическия анализ на човешката дейност. Социалната психология изучава поведението на личността като съставна част на обществото, както и връзките между хората, отразяващи се положително или отрицателно, но винаги водещи до промяна и тя акцентира, както върху самия модел на поведение, така и върху взаимоотношенията между носителите на различните поведенчески модели[1].

Социалната психология намира приложение там, където се изявяват интелектуалните и емоционалните ресурси на личността, нейното развитие и усъвършенстване. Туризмът е точно такава дейност на сложни личностни и колективни взаимоотношения между хората и стопанските субекти.

В настоящата монография се разглеждат психологическите особености, промяната в начина на живот и появата на нови ценности в поведението на потребителите на туристически услуги. Ограничавайки националноспецифичното в контекста на глобализацията на културата,  вниманието е фокусирано върху маниерите на поведение в световен мултикултурен контекст и различията в етикета. Имайки предвид, че културата на един народ не е еднородна формация, културата на поведение никога не е напълно еднаква, защото при съществуването на различен културно-исторически опит, възможността за избор е различна. Особено внимание е обърнато на междукултурните различия  и културните факти биват презентирани като непрекъсната междукултурна интеракция, където се откроява ефектът на културноспецифичните дискурси[2], интеркултурното взаимодействие и собствената идентичност. Откроено е мястото на междукултурната интеракцияза психологическите процеси, които протичат по време и след срещата между индивиди и групи от различна културна среда. Разгледани са културният шокот междуобществените контакти, приспособяването към новите култури, както и сблъсъкътмежду различните култури в туристическите дестинации. Изтъкната е ролята на туристическия потребителкато участник в процеса на вземане на решение за покупка в туризма и моделите на вземане на решение за покупка на нов продукт. Изследвана е връзката между Аз-концепцията и туристическата мотивация, която е от полза за прогнозиране на туристическото поведение и за работещите в туризма, които предоставят информация на потенциалните туристи. Вниманието е фокусирано върху отношенията в туризма– чужденци и гости, динамиката в отношенията между туристите и местните жители, последиците от срещата „гост-домакин” и ролята на психологическия климат в туристическата дестинация. Задълбочено са разгледани значението и спецификата на туристическото поведение, основните характеристики в поведението на туристическите потребители, както и определящите ги фактори(икономически, политически, културни, социални, личностни, психологически), откроени са тенденциите в развитието на туристическото поведение, определящата роля на високото качество на туристическия продукт и истинските преживявания за удовлетворението на туристите. На тази основа, са очертани измеренията на туристическото поведение през ХХІ век.

В заключение, вниманието е фокусирано върху измеренията на глобализацията в туризма и неговата нова парадигма. Задълбочено са изследвани движещите силина глобализацията в туризма и предизвикателствата пред новия туризъм. Идентифицирани са трансформациитев поведението на туристите в глобалната среда и бариерите за осъществяване на туристически пътувания, породени от процесите на глобализация. Дискутирани са негативните аспекти и рисковетена глобализацията в туризма. Извършен е многоаспектен анализ на туристическите пътуванияв световен, европейски и национален мащаб. Отчетено е негативното въздействие на световната икономическа кризавърху просперитета на туризма в глобален аспект. Очертани са тенденциитеи бъдещите пазаривъв вътрешния и международния туризъм.

 

Д-р Милена Караилиевае главен асистент в НБУ. Работи като преподавател в департамент „Бизнес администрация”, програма „Туризъм”. Изпълнява функции на Програмен директор. През 2000 г. завършва магистърска степен в УНСС, специалност „Международен туризъм”. През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Реинженеринг и конкурентно предимство на хотелиерския продукт” пред Специализиран научен свет по управление на икономиката при ВАК в УНСС.

От 2005 г. се занимава с преподавателска дейност като хоноруван асистент в СУ „Св.Климент Охридски” и ЛТУ. От 2007 г. работи в НБУ. Има научни интереси и публикации в областта на реинженеринга, управлението на туризма, здравния туризъм, конкурентоспособността на туристическия продукт, управлението на човешките ресурси и психологията на туристическото поведение.