ДАНИЕЛА СТОЕВА: НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО – ЖИВИЯТ ПУЛС НА ДЕСТИНАЦИИТЕ
22.10.2025
Интерес в програмата на 20-то Международно туристическо изложение „Културен туризъм 2025“ – Велико Търново привлякоха тематичните конференции с участието на известни експерти, изследователи, учени, преподаватели и др. Една от актуалните теми беше мястото на „Нематериалното културно наследство“ в културния туризъм под патронажа на Министерството на туризма.
Сред експертите, които взеха участие в конференцията беше и д-р Даниела Стоева, член на Изпълнителния борд на ЕКТАА, където директно защитава интересите на българските туроператори в европейската организация, член и представител на АБТТА в Консултативния съвет по туризъм към Столична община. Нейното конкретно и критично мнение по темата и примерите от богатата й професионална практика, предизвикаха въпросите на участниците и журналистите. И тя сподели част от него специално и за новините на READ&TRAVEL:
„По време на конференцията „Нематериалното културно наследство – неподправеният чар на дестинациите“ в рамките на МТИ „Културен туризъм 2025“ – Велико Търново, имах възможността да споделя гледната точка на човек, който всекидневно се опитва да превръща културата в преживяване, а не просто в туристически продукт и атракция.
Нашата мисия като туроператори е да бъдем мост между пазителите на традициите и пътешествениците, които искат да ги докоснат. Да създаваме срещи с добавена стойност и за двете страни.Днес нематериалното културно наследство (музика, танци, ритуали, фестивали, сценични и визуални изкуства, дори винени традиции) се превръща в сърцевината на устойчивия туризъм.
Туристът отдавна вече не иска да наблюдава – иска да участва.В практиката си виждам как най-силните емоции се раждат от простите, автентични моменти:дегустация на местно вино на малка гара;участие в селски празник или гайдарско надсвирване;репетиция на хор в читалище;опера на сцената на Античния театър или езерото Панчарево; да научиш някоя местна рецепта…
Тези преживявания изграждат емоционална връзка, която създава стойност далеч отвъд икономическите измерения. Но реалността е, че зад тях стоят сериозни предизвикателства: най-сериозният проблем е липсата на устойчива организация и последователност от страна на носителите на НКН; риск от прекомерна комерсиализация, което да води до загуба на автентичност;
липса на посредници между културните общности и туристическата индустрия;
необходимост от по-добра връзка между културните политики и туристическата практика.
И въпреки това вярвам, че живото наследство е най-силният инструмент за изграждане на уникалния образ на България – то ни свързва с Европа, но и ни прави различни. Не можем да запазим традициите, като ги заключим в музей. Можем да ги съхраним, като им дадем сцена. А пътуването е тази сцена – срещата, диалогът и обменът, които поддържат културата жива.“