Плакат за отбелязване на 140 години от Старозагорското въстание „Старозагорското въстание 1875 година – прелюдия към свободата“

Фотография

Галерия

На 16-ти септември 2015 г. Стара Загора отбеляза 140 години от Старозагорското въстание с  редица събития. Национална научна конференция организирана от Община Стара Загора, Регионален исторически музей - Стара Загора и Общобългарски комитет „Васил Левски“ с участници акад. Константин Косев, проф. дин Иван Стоянов, проф. дин Вера Бонева, доц. д-р Милен Куманов, доц. Пламен Божинов, ст.н.с. Величка Койчева, музейни работници от цялата страна. Ръководител на научния форум е проф. д-р Пламен Митев, декан на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Част от съвременните историците определят провалилото се Старозагорско въстание като авантюра заради кратките срокове, в които е трябвало да се подготви. По думите на проф. Митев това е погрешно, тъй като документалните източници - главно спомените на оцелелите след Освобождението поборници, говорят за сериозна подготовка.

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание.Определени са пет въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събират твърде малък брой четници. Въстанието е много масово в селата около Стара Загора. Образувани са  6 големи селски чети, някои от които пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около няколко села.  Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско действат 2 малки чети, които се разпадат бързо след като става ясен неуспехът на въстанието. Различните източници посочват броят участниците в Старозагорското въстание между 400 и 700 души. Много от тях са арестувани и освободени след първите разпити. Седем души, сред които Кольо Ганчев, остават в затвора и на следващата година са обесени. Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ.

В деня на отбелязване на годишнината – 16-ти септември, паметта на загиналите във въстанието  старозагорци е почетена с общоградски ритуал пред паметник „Старозагорско въстание". Изложба „Старозагорското въстание 1875 г. – прелюдия към свободата” от 30 табла експонирани в южната алея на парк „Пети октомври“ е фотодокументален разказ за събитията преди 140 години. Акцент е Знамето на Старозагорското въстание, дарено на старозагорския окръжен управител от местния клон на българското опълченско дружество с молба да бъде предадено на Председателя на археологическото дружество за съхраняване в музея. Трибагреникът (бяло, зелено, червено), пред който се заклеват старозагорските въстаници, е понесен към един от сборните въстанически пунктове от знаменосеца Койчо Георгиев. Автор на графичното изображение е Христо Куртев, член на Старозагорския революционен комитет и учител по краснопис. Той пресъздава символа на пробуждащата се българска нация - разярен лъв с корона и надпис „Свобода или смърт”, който формулира основната цел на българското освободително движение.