Музеите на открито и съхраняването на традиционните занаятчийски умения

Автор: Росица Бинева

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” - единственият музей под открито небе в България е открит на 7 септември 1964 г. Музеят съхранява и представя архитектурното богатство, стопанското многообразие, бита и  всички аспекти на културата на Средния Балкан от времето на Българското Възраждане – края на ХVІІІ иХІХ в. Стопанският подем по българските земи през посочения период за Габрово и Габровско се измерва с развитието на 26 занаята, стабилни еснафски организации, изграждане на силно търговско съсловие. Високото качество на изработените местни занаятчийски изделия ги прави търсени не само на вътрешния пазар, но и вън от пределите на Османската империя.

Теренен обхват за експозиционна, проучвателска и изследователска дейност на АЕК „Етър”е региона на Централна Стара планина и прилежащите равнинни земи от Северна България. Територията обитавана от балканджиите – една от седемте етнографски групи на България.

Изграден като регионален музей на открито Етъра твърде скоро става музей с национално значение и през 1971 г. е обявен за паметник на културата.

Съгласно методологията на музеите на открито в Етъра се съчетават трите исторически утвърдили се принципа за  експониране на музейни обекти:

• „insitu” – представяне на архитектурните образ­ци на мястото, където са създадени;
• пренасяне в музейна сре­да на оригинални архитектурни паметници;
• изграждане чрез реконструкция на паметници, кои­то по една или друга причина не могат да бъдат пренесени;

Музеят работи целогодишно. В зависимост от годишния период на територията, в Етъра действат от 18 до 22  занаятчийски работилници и водни механизми. Именно това е отличаващото от повечето музеи на открито, които поради ред причини прилагат повече сезонното оживяване или демонстриране на определени технологични моменти.

Представяйки концепцията за развитие на музей, неговият създател Лазар Донков казва “...Във всички изградени и предстоящи за изграждане обекти за пълно онагледяване на експозицията се работи и произвежда.” (Донков, Л. 2008:18 )  

Музеят е разположен на площ от 25 декара. В него са обособени  следните сектори:

1. Народни технически съоръжения на вода, разположени по десния бряг на р.Сивек. Това е единствената в България сбирка на народни технически паметници, задвижвани с водна сила и със своите 10 обекта тя представлява най-атрактивната музейна колекция в Етъра.Чрез нея се представят всички видове съоръжения, характерни за Средния Балкан. (Станчева, А.1996: 67-74) Важно е да се подчертае, че разположението на водните съоръжения е обусловено от  съществуващата от 70-те година на 19 век оригинална вадищна система и заварените на терен воденица-караджейка, тепавица и валевица, (края на ХVІІІ – средата на ХІХ век). Оформена на две нива вадата отвежда водата до две групи съоръжения. На първо ниво, освен заварените на терена, са пренесени следните обекти: механично точило (за точене на ножарските изделия) и струг за гаванки и танури. За групирането на второ ниво са експонирани следните обекти: гайтанджийска одая; воденица – долапкиня; струг за бъклици, стужня (дъскорезница) и втора валявица.  

Обектите са представени с възможности за цялостно показване на двигателни, работни, предавателни механизми и технологични моменти от работата им. Те функционират не само за демонстрация, а и за производство на гайтан (вълнен шнур, сплетен от 8, 10 или 12 нишки) и дървостругарски изделия и за извършването на услуги – пране, валяне, мелене и др.

2.Ансамбълът "Занаятчийска чаршия" представя главната градска улица от ХVІІІ – ХІХ в. Тя включва реконструкции на съществували в Габрово и околностите му най-добри архитектурни образци от времето на Възраждането. На горните етажи на къщите са показани жилищни интериори, домашно тъкачество, иконописно ателие, билкопродавница и възрожденско кафене. На долните етажи са експонирани основната част от действащите занаятчийски работилници. Сарашка – за изработване на амуниции за впрегатни животни; мутафчийска – за изделия  от козина; шекерджийска – за изработване на захарни изделия; кожухарска; бакърджийска; хлопкарска; куюмджийска – за изделия от сребро; дърворезбарска; грънчарска; коларо-железарска; работилница за народни музикални инструменти и фурна. Извън чаршията е разположена една от първите пренесени работилници в музея –ножарската.

3. Сгради с обществено значение - Кръстникколчов хан, в който са разположени администрацията на музея, фондохранилище и изложбена зала;  действаща църква „Свето Богоявление” с училище; механа; часовникова кула; мостове; каменни чешми  и др.

Музеят се определя като един от най-забележителните примери за представяне на занаятчийската култура в доиндустриалния период сред европейските музеи на открито (Rentzhog, St. 2007:205). Действително това  е един от най-важните акценти в дейността на Етъра. От събирането на емпиричния материал, документирането на технологията и публикуването на проучванията, до използването на оригинален инструментариум и изработването на предмети от традиционния регистър на занаятите - всичко е подчинено на съхраняването и пресъздаването епохата. Единствено в Етъра, благодарение на съществуващата приемственост, в наши дни са представени целите етапи на производство на гайтан, изделия от козина и други старинни технологии от ХІХ и началото на ХХ век.

Още през 60-те години, когато се изгражда музея, са издирени последните истински занаятчии в Габровско, които започват работа в новооткритите работилници. Така още от първите години  възстановяването на стопанските поминъчни форми в занаятчийските работилници е целогодишна работа със затворен технологичен цикъл.

За да се осигури приемственост в съхраняването на занаятите, в музея се изработва Статут за преминаване от чирак (ученик) в калфа (помощник) и майстор, съобразно българските занаятчийски традициите от Възраждането. Така в рамките на повече от 20 години над 40 новопостъпили кадри преминават през различна степен на обучение, а 25 получават майсторски свидетелства издадени от АЕК „Етър”, признати от националната съсловна организация на майсторите на народни-художествени занаяти.

Музеят се превръща в нова социална среда за майсторите. Тук те общуват професионално; в делници и празници са винаги заедно. Така естествено от 1980 г. се ражда идеята за Празник на майстора или Ден на Св.Спиридон (12  декември) светецът, покровител на най-много занаяти. На този ден се събират всички, за да споменат починалите, да почетат живите,  да се повеселят. Традиция, която се спазва и до днес.

За съжаление икономическата криза през 90-те години на ХХ в. оказва влияние и върху дейността на АЕК „Етър”. Желанието да бъде съхранена волята на създателя на Етъра, както и да бъде запазен музея, налагат промени в организацията на работа на занаятчийските работилници.

Сега по-голямата част от работилниците се дават под наем за срок от 3 години, след организиране на конкурс по критерии, изготвени от музейните специалисти. В  сключените договори  с майсторите изрично се записва задължението им да спазват традиционните технологии и материали, от които се изработват занаятчийските изделия, да работят с оригинален инструментариум или копие на оригинали, да имат майсторско свидетелство, да изработват традиционни изделия, да са запознати с историята на занаята и т.н. Музейните специалисти целогодишно извършват контрол върху автентичността на производствения процес в работилниците.

Чрез промяната в организацията на работа, приемствеността в занаята се превръща в основен приоритет на майсторите. Голяма част от тях са потомствени занаятчии, най-често 2-3 поколение или са усвоили тънкостите на занаята от старите етърски майстори. В днешно време се забелязва тенденцията практикувания занаят да се превръща в семеен бизнес. Трансмисията в уменията се предават от баща на син, от майка на дъщеря, както в миналото. По-рядко за обучение се привличат млади хора, но и техния избор не е случаен. Тази година двама калфи на майстора ножар ще се явят на изпит за майстори пред Националната занаятчийска камара (съсловната организация на занаятчиите в България).

Етъра успява да съхрани занаятите с по-малко приложение в съвременния бит като мутафчийство, гайтанджийство и хлопкарство. Майсторите остават служители на музея и статута за обучение в занаят в тези работилници остава действащ. Така след няколкогодишно обучение в мутафчийската работилница и положен теоретичен и практически изпит ученичката на майстора е вече негов калфа.

Занаятчията произвежда и сам продава изделията си. В музей като нашия – представящ период на развитие с по-голяма дистанция във времето между експозиция и съвремие, демонстрациите и обясненията са изключително важни. Личният контакт между посетител и занаятчия създава специална психологическа атмосфера, дава му възможност да се потопи и съприживее традиционния начин на живот. Така посетителите могат да наблюдават работата на майстора, да разговарят с него, да си поръчат изработването на изделия или да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др.

Съхраняването на автентичността в занаятчийското производство е голямо предизвикателство за музея. Благодарение на задълбочената изследователска дейност и теренните проучвания на музейните специалисти във фонда на музея са събрани оригинални инструменти на почти всички практикувани през ХІХ и началото на ХХ век в Габрово и Габровско занаяти. Откупени или дарени са занаятчийски изделия уникати или популярни по своята форма и изпълнение. Събрани са информации,  документи и снимки за известни майстори в района работили до 50-60 –те години на ХХ век. По-късно, благодарение на етърските майстори, във фонда постъпват документирани и изработени етапите на производство на традиционни за съответния занаят изделия: от суровината до готовия предмет.

За по-голяма прецизност, точност  и достъпност в изследването и съхраняването на занаятчийската култура, в края на  90-те години на ХХ век започва документално заснемане на тези технологични производства на цифрови носители, в: гайтанджийството, бакъдржийството, хлопкарството, ножарството,   дървостругарството,  мутафчийството, изработването на цървули и т.н.

Специалистите работещи в музеите на открито имат  привилегията, освен да изследват и документират, но и да реализират своите проучвания на практика, да направят познанието видимо. Така съвместно с етърските майстори се издирват материали и архиви, оригинални форми на занаятчийски изделия, усвояват се старинни техники за изработка. Например през 2006 година, съвместно с майстора ножар бе възстановена една от най-популярните през Възраждането техники за изработване остриета на ножовете (т.нар. ковашка заварка). Целият технологичен процес на изработка на нож-кулаклия е заснет за архива на музея, а отделните технологични етапи, както и изработения нож, са дарени за фонда на Етъра.

Друг показателен пример е свързан с проучването на домашните занятия на габровката.

Изработването на изделия от гайтан (покривки, подложки  за чинии, чанти) е присъствало трайно в ежедневието й. Дори в началото на ХХ в. то е било въведено като предмет в специализираните училища и в часовете по трудово обучение.Уникално със своята самобитност и красота, това домашно занятие е непознато сред другите балкански народи. Поради използването на малки количества гайтан много често оцветяването му  става в домашни условия, с растителни извлеци. За съжаление тези две домашни дейности на габровката бяха заплашени да изчезнат безвъзвратно.

Благодарение на задълбочената проучвателска и изследователска работа на музейните специалисти бяха издирени стари габровки, които още не бяха забравили своите умения.  Така в музейна среда бе възстановен целия процес на домашно производство на изделия от гайтан по екологично чиста технология - от боядисването с растителни багрила, до изработването им.

Единственият музей под открито небе в България има привилегията не само да съхранява културно-историческото наследство, но и да представя съвременните приемници на традициите. В музея се разработват различни програми, прилагат се нови идеи с цел ефективно опазване на нематериалното културно наследство.

По време на 32-сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през есента на 2003 година е приета „Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство”.

В нея се формулира следното определение: “Нематериално културно наследство” означава обичаите, формите на представяне и изразяване, знанията и уменията,  а така също и свързаните с тях инструменти, предмети, артефакти и културни пространства, признати от общностите, групите, а в някои случаи отделните лица като част от тяхното културното наследство

В чл.2, параграф 3 от Конвенцията се определят начините и възможностите за опазване и съхраняване на нематериалното културно наследство, „чрез прилагането на мерки за осигуряване на жизнена трайност на нематериалното културно наследство, включително неговата идентификация, документиране, изследване, съхраняване, развитие, експлоатация, популяризиране и предаване, предимно чрез формалното и неформалното образование, а така също и възраждане на различните аспекти на това наследство”.

В историята на музея подходът към  осъществяването на трансмисията между  поколенията е различен, съобразно приоритетите на времето. През 70-те години връзката с младото поколение се осъществява чрез кръжочна дейност. В Етъра се сформират кръжоци по кована мед, керамика, дървостругарство, хлопкарство, мутафчийство, тъкачество, народни музикални инструменти. Учениците минават през четиригодишен специален курс на обучение, в който освен знания за развитието на българските възрожденски занаяти, получават и солидни за възрастта си умения. По-късно и професионално някои се насочват към народното занаятчийство. За жалост тази изключително добра практика бе загърбена и забравена в годините на преход. В края на ХХ и началото но ХХІ век в музея се търсят други методи и форми за формално и неформално обучение. Осигуряване на жизнена трайност на занаятчийските умения е в основата на обучителните програми за всички възрасти, организирани съвместно с етърските майсторите(от учебно-образователния и демонстративен процес до практическото обучение). В зависимост от  интересите на желаещите, периодът предвижда от десет дневен курс до еднодневна демонстрация с участие на посетителите. Интересна тенденция в това отношение е организирането на учебна практика на английски студенти и колежани в Етъра. Изявилите желание да се запознаят с уменията на българските майстори пристигат на лятна практика в рамките на 1 или 2 седмици. В края на обучението си те получават документ от АЕК “Етър” (т.нар. Certificateofachievement \uveritelno\, в който пише, че се дава в уверение на това, че чираците (учениците) савложили старание и упоритост да усвоят уменията на българските възрожденски майстори.

АЕК „Етър” има ресурса и възможностите да възстанови цялостния цикъл на обучение на младите хора, осъществяван в миналото. Но за това е необходимо съдействието на образователните институции, съсловната организация на занаятчиите и не на последно място голяма обществена подкрепа на политиката на музея да съхранява националното културно наследство.

Приоритет на АЕК „Етър” е да издирва и представя „живите човешки съкровища” на страната; да запознава своите посетители с регионалните и национални особености на българската народна култура. Фокусът на интереса се съсредоточава върху живия човек, носител на традиционни дейности и умения, този, който владеейки ги, може да предаде познанията за тях на бъдещите поколения. В репертоара на ежегодните временни изложби организирани в музея задължително присъстват гостуващи изложби-базари на съвременни майстори на народни занаяти.

През 1990 г. се положи началото на една идея – възстановяване на панаир на народните занаяти в музейна среда. Първоначално по Петковден (14.10.), а по-късно в началото на месец септември, Етъра става притегателен център на майсторите от цялата страна.

През 2003 г. Етърският панаир достигна нови измерения. Под егидата на Министъра на културата и Кмета на Община Габрово той се превърна в Международен панаир на народните занаяти със свой статут и се провежда ежегодно в първите петък, събота и неделя на месец септември.

Проучванията сред музейната аудитория показват, че едни от най-атрактивните и посещавани събития свързани с представяне на народната култура, са фестивалите и панаирите. Предимството на провежданите в музеите панаири е, че те се организират в естествена среда, на фона на автентичната атмосфера от миналото. А представените атракции, традиционни умения и поминъчни дейности се извършват при спазване на традиционните технологии и обредност, документирани на терен и научно изследвани.

Според регламента му право на участие имат всички производители на занаятчийски изделия и домашни занятия, които отговарят на следните условия: да използвани традиционни инструменти и предимно ръчна технология; представената от тях продукция да е изработена от суровини и материали, характерни за съответния занаят. В дните на панаира ежегодно си дават среща занаятчии от различни краища на страната, представят своята продукция, разменят идеи и умения.

Панаирът се съпровожда от научна конференция “Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще”, в която специалисти от различни области на историческата наука представят свои разработки, проследявайки темата от древността до наши дни.

Етърският панаир има свой официален сайт –www.etar-fair.org(поддържан на български, английски и немски език), на който организаторитевъзлагат нелеката задача той да се превърне в инкубатор на база данни за съвременните майстори на народни занаяти. Структурата на базата данни е включена в рубриката „Народни занаяти” (само в българския вариант на сайта). Тя е изградена въз основа на вече публикуваната Номенклатура на традиционните занаяти, домашни дейности и поминъци в България, събрана и представена от Института по фолклор с подкрепата на МК по пилотния проект на ЮНЕСКО “Живи човешки съкровища”.

Основните принципи, върху които е изградена номенклатурата на занаятите са:

• Старинност – възприет е международно утвърдения принцип за минимум 50-годишна давност.
• Жизненост – те трябва да се практикуват и да се предават чрез обучение на следващите поколения.
• Уникалност
• Представителност за страната (съобразена с регионална номенклатура на занаятите)

Поминъците и занаятите трябва да отговарят на следните условия:

• Използване на традиционни инструменти; ръчна технология
• Обработка на естествени суровини и материали
• Практикуване в домашни условия, работилници или като малък семеен бизнес.

Групирането по теми е според естеството на материала, който се подлага на обработка.

По тези критерии в базата данни на сайта за 5 години (вкл. 2007 г.) са представени над 180 майстори от над 30 занаята. Включването в нея е доброволно и безплатно. Обемът на информацията е ограничен и  майсторите са поставени при равни условия. На специални бланки те попълват личните си данни, представят кратка творческа биография (умения, професионална подготовка: самоуки, обучени, наследили занаята и т.н.); координати за контакти. Към текста се прилага снимка от работен момент или на майстора и изработените от него изделия.

Осъвременяването на информацията се осъществява чрез постоянната възможност за обратна връзка за корекция на данните. За автентичността на информацията спомага предварителното проучване на кандидатите. Освен това при попълване на данните за сайта, майсторите са информирани, че за невярна информация ще бъдат санкционирани според българското законодателство.

Представената информация е достъпна за всички. Тя дава възможност да се проследи съвременното състояние на занаятите. Чрез базата данни  може да се наблюдава устойчивостта на занаятите или съхраняването на приемствеността при фамилии с традиционен поминък. Събраните данни могат да бъдат в основата на научни разработки и теренни проучвания. (Bineva,R:2006b:296)

Предстои още много и продължителна работа, но интереса към базата данни от страна на изследователи, занаятчии, любители на народните занаяти и обикновени потребители, показва, че сме на верен път.

Ако в различните краища на България се провеждат  многобройни  фолклорни надсвирвания, надигравания, надпявания, наддумвания и други форми на представяне на българската духовна култура, Етъра се утвърждава като институция която проучва, изследва и представя съвременните продължители на занаятчийските традиции. Всяка година в музея майстори от различни занаяти мерят сили, умения и талант в няколко дневна надпревара.

Началото на майсторските надпревари в Етъра е поставено още през 1981г. във връзка с отбелязване 13000-та годишнината на българската държава.

Първоначално са организирани надпревари между бакърджии в три последователни години (1982, 1983, 1984г.). През 1985 и 1986 г. се дава възможност за изява и на ножарите.  През 1989 г. по случай 25-я юбилей на Етъра – музеят е домакин на майстори ковачи.

Финансовите проблеми настъпили след промени от 1989 г. принудиха музея да се откаже временно от организирането на надпреварите. Това е причината до 2003 г. да се проведе само едно състезание. То бе организирано във връзка с 30-годишнината на музея през 1994 г. между майстори бакърджии.

Международният панаир на народните занаяти даде възможност отново да се възроди тази чудесна традиция и вече шест години в панаирните дни се провеждат майсторски надпревари:

2003 – бакърджийство

2004 – ръчно плетиво

2005 – пастирска резба

2006 – ковано желязо

2007 – копаничарство

2008 – грънчарство

Според статистиката от 2003 г. до 2008 г. вкл. в надпреварите са участват 39 занаятчии от над 20 селища. Въпреки, че се провеждат в дните на панаира състезанията имат своя самостоятелна структура и регламент, с които участниците се запознава предварително.

Статутът на състезанието включва следните основни моменти:

-          Изработване на копие на задължителен традиционен предмет представен в оригинал - избран от Журито на състезанието.

-          Изработване на втори предмет, с характерна форма и украса от съответния регион, от който е участника.

Сложността и на двата предмета, които се изработват в състезателните дни са съобразени с времетраенето на състезанието. Състезанието продължава 4 дни (от сряда 13.00 часа до 14.00 в събота), след което тричленно жури, (в което по право участва уредник от АЕК “Етър”, майстор специалист и гост-специалист от музеен или научен институт), оценява изработените предмети. Обявяване резултатите от състезанието е кулминацията на „Вечерта на майстора” провеждана в съботната вечер.

Майсторските надпревари са уникални по своите цели, организация и  резултати не само за България, но и за европейските музеи под открито небе. Не е позната практика да се организират подобни състезания на майстори от различни занаяти, поне не във формат, в които се извършват те в Етъра.

Статутът на състезанието и неговата организация са изцяло съобразени със спецификата на представения занаят, т.енеобходимо е наличието на специализиран инструментариум и специализирани помещения за провеждане на надпреварата. База, която може да бъде осигурена само в естествената среда на  действащ музей като Етъра. От друга страна, чрез състезанията музеят ни представя нова възможност за разкриване на класическите характеристики на народните занаяти пред погледа на посетителите си.

И не на последно място, по статут предметите, изработени по време на състезанията, постъпват във фонда на музея. Чрез тях и благодарение на многобройните дарения извършвани от майстори през годините, след време Етъра ще има най-голямата колекция от изделия на майстори на народни занаяти от втората половина на ХХ век.

По време намайсторските надпревари се събират хора често пъти непознати един на друг, майстори от различни поколения, с различни съдби и въпреки всичко, неусетно виждаш как състезателния елемент остава на заден план и надпреварите прерастват в нещо повече от “съревнование между равни”. Проучването сред участниците показва, че за тях това е време за “сверяване на часовника”, за размяна на идеи и мисли и което е най-важно, надпреварите се отразяват изключително стимулиращо върху творческата им активност. (Bineva,R:2007b:274)

През 2009 г. Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” посрещна своята 45-та годишнина. Въпреки краткото си съществуване, чрез огромната дейност извършена по проучването, възстановяването и демонстрирането на старинните занаятчийски техники и домашни занятия, музеят се превърна в една от най-важните институции, призвани да съхраняват традициите в българската народна култура.

С всяка изминала година значението и ролята на музея  за съхраняване на автентичността в народните занаяти е все по ангажираща и отговорна. Не трябва да се пренебрегва опасността от комерсиализация в занаятчийското производство или залитането по нови художествени търсения за сметка на класическите форми и методи на изработка. Но най-голямото предизвикателство пред Етъра в стремежа да запази автентичността на народните занаяти е свързано с предаването на познанията и традициите на младото поколение. Защото всяка занаятчийската технология може да бъдат описана, заснета, архивирана, но истинската сила е скрита в ръцете на майстора и единствения сигурен начин да бъде извършена трансмисия в уменията и знанията между поколенията, е чрез пряко обучение и практикуване на занаята. АЕК „Етър” има ресурса и възможностите да възстанови цялостния цикъл на обучение на младите хора, осъществяван в миналото (от учебно-образователна дейност и демонстративен процес, до практическа работа и обучение).

Следвайки съвременните тенденции в развитието на музеите на открито, изследователската дейност на специалистите отдавна надхвърля хронологическите граници на музейната експозиция. Приоритет на Етъра е издирването и представянето на майстори, съвременни носители на традиционните умения и дейности, представящи регионалните аспекти в българската занаятчийска култура. В Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” традицията и приемствеността вървят ръка за ръка и поддържат жив възрожденския дух на старите майстори.

(Open air museum and preserving the traditional handicraft skills

Rositsa Bineva

Architectural-Ethnographic Complex Etar –Gabrovo, Bulgaria

Acta Ethnographica Hungarica, 55\2\, pp.451-465 (2010)

DOI:10.1556\AEthn.55.2020.2.11)

Библиография

Бинева, Р.2007а

Международен панаир на народните занаяти Етър 2007, списание Ек, бр. 1, София, България,  с.35

Бинева, Р.2007b

Майсторските надпревари в Етъра – “облог” или поглед към съвременните занаяти, Сб. Народните занаяти – минало, настояще, бъдеще. т.ІІ, Габрово, България, с.269-277

Бинева,Р.2006

Представяне на народните занаяти в Интернет. Опитът на АЕК “Етър”. Сб. Народните занаяти – минало, настояще, бъдеще. т.І, Габрово, България, с.293-297

Бинева, Р. Колева, П..2003

Музеят “Етър” – един успешен опит за съхраняване на народните занаяти, сп. “Български занаяти”, бр.1

Донков, Л.  2008

Кратки бележки по създаването на Етнографски парк-музей „Етър”. Габрово, България,  трето издание

Недков, С.  2000

Музеите на открито. София, България, първо издание

Колева, П. 2005

Архитектурно- етнографски комплекс „Етър” на 40 години. Сб. Музеят – Традиция и съвременност. Габрово, България, 119-129

Станчева, А.1996

Експониране на техническите паметници в музеите на открито и Етъра. Габрово, България, с.58-77

Цончев, М. 1976

Мъдростта на старите чаркове.София, България, първо издание

www.etar.org               

официален сайт на АЕК „Етър”

www.etar-fair.org         

официален сайт на Международния панаир на народните занаяти провеждан в АЕК „Етър”

Bineva, R. 2006а

Presentation of the Old-time technologies in the Ethnographic Open Air Museum Etara, 

in Conference on the occasion of anniversary of the Roznov museum“Presentation of Folklore and Folk Customs in Open air museums”, Roznov, Czech Republic, 47-50  

Bineva, R. 2002

Ethnographic Open Air Museum “Etar” and Problems of Enlivening of the Museum Exposition,

in Working session of the Association of European Open air museums, Kumrovec, Croatia, 87-91

Rentzhog, St. 2007       

Open air museums. The history and future of a visionary idea, Sweden, първо издание

Росица Бинева

Росица Бинева е уредник-етнограф в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” – Габрово. Занимава се с проучване, изследване, документиране, съхранение и представяне на  традиционните народни занаяти, водни съоръжения и механизми в района на Централна Стара планина, в периода края на ХVІІІ - началото на ХХ век. Както и с проучване, изследвания и документиране на съвременното състояние на традиционните народни  занаяти в България. Магистър, специалност „История”във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – редовно обучение (1995/1990 г.). В същия университет е завършила и магистърска програма „Културно-историческо наследство (Културен туризъм)”- дистанционно обучение(2008 / 2007 г.).

От 1996 г. работи в АЕК „Етър” – Габрово. Автор е на идейните концепции за Интернет страниците www.etar.org, www.etar-fair.org. Работила е по създаване на презентации на културни продукти в АЕК „Етър”. Куратор е на изложби на АЕК „Етър” в страната и чужбина. Автор на научни съобщения и публикации, на рекламни и тематични материали на музея. Автор  на  изложби,  представени в страната и чужбина.

В периода  2004 -2014 г. има десетки публикации, посветени на Етъра, на народните занаяти, на старинните технологии в АЕК “Етър”, на майсторските надпревари в Етъра и др. Под печат са изследванията й „Идеята за Първата книжна фабрика в княжество България”; „Сватбата - единство и многообразие“ в Етъра -  от проекта до фестивала”; „Жени-ножарки от с. Нова махала” и др.